петък, 13 окт 2017 г. 14:52 ч.

Девалвация

Евгени Минчев за „Галерия“: Дизайнерки на конвейр

Blife.bg

Евгени Минчев за „Галерия“: Дизайнерки на конвейр

Тези дни, в изобилието на модни събития, преследващи прилики с посестримите си в Париж, Лондон и Милано, видях фосфоресциращо невежество и светски упадък.

Вече се набива на очи търсенето на бройката, на запълването на места, трескави организаторки,който се стрелкат от входа до паркинга, допълнително нажежават обстановката.

Модните посланици са все повече надути, с лош дъх на устата и неподържани зъби. Те са се нарекли така, защото образованието им на инженер или детска педагогика е било за извършване свещения ритуал по заблуждаване на семейството и роднините.

Всеки, докоснал се до игла и конец, може да се бие в гърдите, че създава мода, а след като е получил награда добива самочувствие обратно пропорционално на кариерата му на такъв. А наградите, дами и господа- парче картон, минат на цветен принтер, понякога дори нерамкирани, са отговор на нахалното им търсене. Увлечени от лекотата,  с която се раздават, те пълнят стените на шивачки и фризьорки, които не се импресионират от качеството а от количеството.

Модните събития тези дни зададоха и една друга претенция, позната на мен отдавна, а за повечето вероятно ще се изяснява с годините. Претенцията на вирнатата глава, чиито хоризонт стига само до търсенето на фотографските светкавици. Претенцията и тенденцията, като две скарани зълви, се появяват на червения килим, след като някъде са обядвали пача или пълнени чушки, част от което стои по зъбите или в дъха им.

Ароматите наоколо са наливна парфюмерия, роклите- взети под наем, костюмите- кой на съученик, кой на съсед. Девалвацията на наградите идва и от лекотата с която с раздават и с изобилието им. Всичко е стил Златният Орфей- награждаваме се за текст, музика, аранжимент и изпълнение. За присъствие. И всеки си тръгва със статуетка и диплома. Конкурсите на Митьо Пищова вече добиват класика- едно, защото ги няма, второ, защото поне съдържаха искреност с наградите си от сметанова торта, молив за мигли , сутиен, екскурзия до Карандила, ваучер за покупки в супермаркет, безплатен обяд в шкембеджийница  Дамарче.

Вярвам в това хората да израстват, но не и едва прохождащи да пълзят по червения килим, да пишкат и повръщат по него, казано разбира се образно. За прохождащите в модата трябва да има отделен вход и отделни места, без да смятам това за социална сегрегация, но за някаква нейна по-мека форма. Нещо като поставяне под карантина, докато се изяснят напълно качествата, професионалната и занаятчийска сръчност.

Иначе произвеждаме модни звезди на конвейр, създаваме у тях фалшиво чувство за значимост, заблуждаваме обществото и подхвърляме отровни залци за чакащите да им се случи същото. Модата не е игла за всеки конец и това се потвърждава от смешния факт, че си имаме професор по мода. Може би няколко, не знам. Важното е , че модата не е бетонен мост и може да се огъва дори под най-добре навития топ плат. Което води до задушаване или спъване. Баба ми Гина, на която съм кръстен, имаше висше образование по сарказъм. Та казваше милата следното: Кога стана калайджия, кога му почерня гъза…

BLife.bg не носи абсолютна никаква отговорност за изразените от читателите/потребителите мнения и/или коментари. Всеки читател/потребител, който публикува мнение и/или коментар под публикация/статия в BNews.bg като свободен посетител, или чрез регистрацията си от Фейсбук, декларира, че се съгласява с Общите условия за ползване на сайта BLife.bg. ВИЖТЕ ТУК!

loading...

Коментари

Напиши коментар

Коментари