понеделник, 22 яну 2018 г. 15:42 ч.

ПРЕВЪЗХОДСТВОТО НА СЛУГИНАЖА

Blife.bg

ПРЕВЪЗХОДСТВОТО НА СЛУГИНАЖА

Случвало ви се е нали, да направите една голяма покупка в магазин за бяла техника или друг…

Някакви младежи, облечени в червено се усмихват, кога нелепо, кога сърдечно, кога усещате дъха им на фъстъци , но все пак са близо до едно добро обслужване.

Касиерките- също. Вече не са онези с бозави кюркчета и фъкани шушони. Мили са, внимателни са. И след цялата покупка и необходимата магазинна церемониалност се налага финалният печат . Той се поставя от…Тарарарарам!

Охраната на магазина. Бай Пешо ще кажете вие или бай Манол, но не. Този е вероятно Ангел /но не Господен/, вероятно Иван / но не свети/. Защото целият му свят се върти около този печат и нелепата униформа, на раменете на която се е събрал пърхут като първи сняг. Погледът е като войник от армията на Марк Юний Брут ,само че мътен, някак си страничен, безучастен към факта, че твоята покупка изгражда неговата заплата. Той се държи като курфюрст, чиито печат и мнение определят избирането на германския император.

Да ама не. Хич, ама никак. Това е поведение на каста от охранители, взели се насериозно , след като никоя друга службица не ги и приютила и никой друг пост не им е достоен за жалкото образование и знания. Мъжът с печата! Който ще се върне при скромната си женица и ще сърба до полуда лещата или ще отопи дъното на алпакяната тава, без да се интересува телешко или пуешко е имало преди това в нея. Ще отопи картофите с хляб, както е свикнал и със спагетите. Може би гастрономските му навици включват отопяване с хляб и на яхния от нахут. Всичко това- по потник и бели гащи, чиито объл ластик стои разпран и се поклаща, като неремонтиран улук. Гледката съдържа още потник и чорап с по една дупка всеки. Обувките са изнесени на терасата по уханни причини.

Униформата мирише на лучена яхния, химическо чистене не е дума от неговия речник. Пък и униформата е служебна. Какво тук значи някакъв си мирис. И този сарош определя финалната визия на един магазин, в който привидно всичко е наред. От бялата техника, до белите бузки на касиерката. Но този бльон седи в края на добре измислената верига и никой не може да се опълчи на допотопната му представа за света, в който климатикът вече се включва не с копче а само с мисъл и техниката далеч е надхвърлила поведението му на заблуден каруцар, който размята камшика над уморения си кон.

Тук мога да добавя и синдрома на портиера- онзи висш Свети Петър на земята, който допуска или отпраща според волята си. Те са на държавни службици и все още носят повелята на онова време, по което настроението на портиера движи цялото учреждение. Но днес господа и дами времената са дотолкова различни, че тези длъжности само отброяват последните си часове.

Колко по-достолепна е електронната система на контрол и допускане в една сграда от тези индивиди. Тя не е намръщена, не е с пърхут по раменете, не е дебела и не е със синя риза, омърсена от немит врат. И не взема онези мизерни стотинки, които хем закърпват бюджета му хем му придават ненужно самочувствие и сила. Като се замисля, една електронна охрана, много по-вероятно ще ти кимне и каже „лек ден” например. Без да те лъхне на яхния и компот отнякъде.

Източник: в. "ШОУ"

 

BLife.bg не носи абсолютна никаква отговорност за изразените от читателите/потребителите мнения и/или коментари. Всеки читател/потребител, който публикува мнение и/или коментар под публикация/статия в BNews.bg като свободен посетител, или чрез регистрацията си от Фейсбук, декларира, че се съгласява с Общите условия за ползване на сайта BLife.bg. ВИЖТЕ ТУК!

loading...

Коментари

Напиши коментар

Коментари