сряда, 25 май 2011 г. 13:25 ч.

Мисия

Райна Кабаиванска: Аз съм проектирана в бъдещето

Онур Евсен

Райна Кабаиванска: Аз съм проектирана в бъдещето

Райна Кабаиванска е певица със завидна кариера. Тя е звездата на Виенската опера, Ла скала, Арена ди Верона, Болшой театър, Ковънт Гардън, Карнеги хол... Репертоарът й е огромен. През 1967г. на сцената на Метрополитън тя прави дебюта си като Бътерфлай. Тази роля заема централно място в кариерата на Кабаиванска. Тя е считана за една от най-добрите изпълнителки на Чо-Чо-Сан за всички времена. Другата й коронна роля е на Тоска. Певицата е единствената, която я е пяла в костюмите на Сара Бернар. Голяма част от приходите от концертите си Райна Кабаиванска дарява за стипендии за млади музикални таланти. Основава и фонд с нейното име, който отпуска стипендии за млади български таланти.

- Разкажете повече за майсторския си клас и за стипендиите, които давате.

- Тази история е много дълга. Когато дойде демокрацията в България, моята приятелка, нашата голяма поетеса Блага Димитрова стана вицепрезидент. Попитах я, какво мога аз да помогна и да направя за България. Така се роди фондацията, която помагаше на изоставени деца с артистичен талант. Доста деца пораснаха с нашата фондация. След смъртта на Блага реших, че няма да се спра и насочих усилията си там, където съм най-полезна. Така се роди майсторският ми клас в Нов български университет, където се занимавам с усъвършенстването предимно на млади български певци. Аз им давам стипендии за завършване на обучението в България или идват с мен в Италия. И така вече десет години аз имам в Модена български певци. Сега при мен се учи Данаил Стефанов - прекрасен баритон. Освен това в Консерваторията в Модена водя  много голям майсторски клас, който продължава една година. Преподавам и на редовен курс, така че обучавам много млади таланти, които започват световната си кариера.

- Как минава един Ваш ден?

- Моят ден е страшно зает и 24 часа никога не ми стигат,  бих имала нужда от поне 10 часа още. Учениците ми, които вече правят кариера, искат да учат с мен новите си роли. Ще ми се да намирам повече време за малкото си внуче. Целият ми живот бе търсене на равновесие между кариера и личен живот. Може би нито в едното, нито в другото съм успяла много именно защото това съм търсила. А равновесие много мъчно се постига.

- След толкова години на сцената, сега преподавателската дейност ли е Вашата мисия?

- Моята роля е да задържа наследството на старата италианска певческа школа, която загива. И най-парадоксалното е, че тя загива в Италия. Целта ми е да дам на тези деца всичко, което зная. Когато пристигнах в Италия през 1958 година, имах щастието да се уча от най-добрите майстори на белкантото. Аз нося една морална отговорност -  да предам всичко онова, което съм научила, за да не се прекъсне тази голяма оперна традиция.

- В последните години сякаш не се раждат големи оперни гласове. Как си обяснявате това?

- Това е доста логично. Аз сега съм в комисията на световния музикален конкурс „Рейн Елизабет" в Брюксел и виждам, че няма големи изявени таланти. Сякаш в днешно време няма необходимост от големи лични изяви. Когато аз започнах да пея, операта беше нещо много важно, нещо много съществено за културата. Сега не е това, което беше! С развитието на модерните технологии операта заема едно музейно място и в този смисъл големите изяви не са нужни повече. Моята теория е, че във всяко време се ражда това, което е необходимо. В наши дни всичко е изравнено, сега силата е в целия спектакъл, не в единицата. Не е в примадоната и в прима-тенорите, а в режисурата и диригентството -  в колектива.

- Вие сте против комерсиализирането на операта. Какво мислите за т.нар. модерни постановки, където Аида стреля с картечница, Норма скача с парашут?

- Аз не съм против новите неща. Нека се премахнат тези ужасни дървени сцени, бутафорните средновековни замъци. Аз съм за истината! Всяка опера се ражда в една епоха и е огледало на тази епоха. Играла съм в постановките на световноизвестни, гениални режисьори като Лука Рункони, Карсен, Мауро Болонини. Те по уникален начин свързваха новите средства с музиката, без да ощетяват спектакъла. Ето това трябва да бъде целта на мелодрамата днес, без музиката да се опошлява.

- Бътерфлай, Тоска, Дездемона, Виолета, Леонора, няма как да изредя всичките Ви роли. Обикновено певците казват, всички са мои деца, обичам ги всички. Все пак, коя роля Ви е най-скъпа?  

- Бътерфлай и Тоска съм пяла по 400 пъти, но може би Франческа Да Римини е най-любимата ми. За съжаление тази опера е малко позната в България. Във времето, когато пеех Франческа, се запознах със съпруга си. Дъщеря ми се казва Франческа. Може би тук личните спомени имат тежест.

- Слушате ли свои записи, гледате ли спектакли с ваше участие?

- Никога! За мен миналото не съществува. Аз не си спомням дати, спектакли, освен ако някой не ме попита и не ми припомни. Имам щастието да намирам приятели и почитатели, които да правят нещо за мен. Сега един инженер прехвърля всичките ми записи на DVD. Аз не ги гледам и той се обижда, но това е моят характер. Аз съм проектирана в бъдещето.

- Следите ли промените в културата у нас?

- Не съм информирана. Тук, в Италия, няма много информация за България. Но виждам, че в целия свят културата отива на последно място. Новите технологии ни заливат, станахме техни роби. Няма храна за душата. Това не е само за България, явлението е в световен мащаб.

- Какво ще пожелаете на нашите читатели за 24-и май?

- Помня манифестациите, бях знаменосец, много мили спомени. Единствената прочувствена манифестация беше за Кирил и Методий.

Пожелавам на сънародниците си да са здрави и да търсят храна за душата си. За мен 24-и май е най-хубавият и най-трогателният празник.

 

 

BLife.bg не носи абсолютна никаква отговорност за изразените от читателите/потребителите мнения и/или коментари. Всеки читател/потребител, който публикува мнение и/или коментар под публикация/статия в BNews.bg като свободен посетител, или чрез регистрацията си от Фейсбук, декларира, че се съгласява с Общите условия за ползване на сайта BLife.bg. ВИЖТЕ ТУК!

loading...

Коментари

Напиши коментар

Коментари