Има моменти, в които един резултат вече не може да бъде обясняван само с лош ден, липса на шанс или загубена схватка.
България остана без медал и от Световното първенство за млади борци в Баку. Това идва само няколко седмици след нулевото ни представяне на Европейското първенство до 20 години в Скопие. Два големи форума, две тежки равносметки и все повече въпроси около начина, по който се управлява българската борба.
И тук вече името на Станка Златева няма как да бъде подминато.
Когато си начело на Българската федерация по борба, успехите и провалите са част от отговорността на ръководството. Златева наследи спорт с огромни традиции, шампиони и сериозна школа. Но вместо около националните отбори да се изгради усещане за единство, през последните месеци борбата се оказа въвлечена в тежки конфликти.
Най-сериозният от тях беше свързан с решението състезатели на ЦСКА да не бъдат включени в националния отбор за Европейското до 20 години. Управителният съвет на федерацията потвърди решението, като аргументът беше свързан със спазването на подготвителния процес и еднакви правила за всички.
Само че спортът не се управлява единствено с правилници. Управлява се и с усещане за справедливост, диалог и най-вече с мисъл за резултата.
А резултатът в Скопие беше болезнен – България завърши Европейското до 20 години без медал. В класическия стил дори нямаше български представител в битка за отличие.
Сега дойде и Баку.
Световното първенство за кадети също приключи без български медал. Последните ни представители в свободния стил отпаднаха в репешажите, а страната ни остана извън подиума.
Разбира се, никой не може да каже честно, че един човек е виновен за всяка загубена схватка. Борците излизат на тепиха и се състезават сами. Но когато една федерация взема спорни кадрови решения, когато най-силните клубове влизат в конфликт с ръководството и когато резултатите започват да липсват, е напълно нормално да се зададе въпросът: накъде върви българската борба?
Още повече че публичната картина в началото на мандата на Златева беше съвсем различна. Самата федерация говореше за „промяна“ и „връщане на традициите“, а при част от младите възрастови групи действително имаше успехи и медали.
Но големият спорт се измерва на големите първенства.
А там тревожните сигнали вече са два поред.
Отговорността не може да бъде прехвърлена само върху борците и треньорите. Президентът на федерацията е този, който задава посоката, създава атмосферата и носи политическата и управленската отговорност за решенията.
Станка Златева е легенда като състезател. Никой не може да отнеме от нея петте световни и шестте европейски титли и двете олимпийски сребърни отличия. Но големият шампионски статут на тепиха не е автоматична гаранция за успешно управление на федерация.
Затова въпросът вече не е кой е загубил една схватка.
Въпросът е дали решенията на ръководството помагат на българската борба да печели – или я разделят точно когато най-много има нужда от единство.
След Европейското – нито един медал.
След Световното – отново нито един медал.
И вместо обяснения е време за отговори.
Станка, докъде стигна „промяната“?
