В политиката зад всеки сериозен мъж трябва да стои друг сериозен мъж. А понякога — нежно фламинго.
В тази роля влиза Борис Секулски: пиар присъствие от онзи фин тип, който не се натрапва, а просто е там. Плътно. Зад гърба. Толкова близо до комуникационния процес, че ако Гюров се обърне по-рязко, може да се окаже в стратегическа консултация.
Секулски не просто пази медийния тил. Той го обгръща с онази деликатност, с която фламингото стои на един крак и същевременно внушава, че прекрасно знае какво прави.
Политикът говори — пиарът наблюдава. Политикът мълчи — пиарът пак наблюдава. Политикът се усмихва — а някъде зад рамото му вече сякаш се чува тихото пърхане на комуникационната стратегия.
Никакви резки движения. Никаква паника.
Само едно нежно фламинго, плътно зад гърба.
Защото политическите послания идват и си отиват. Пресконференциите свършват. Камерите угасват.
Но фламингото остава.
