От две години мъжът до Александра Богданска се мъчи да пробие на музикалната сцена. Мартин Иванов, който се представя като Светломиров, вече се изявява и като певец, като има по един дует с фолк певиците Камелия и Симона Загорова, както и самостоятелно парче.
За Мартин се говори, че обича да излиза само с известни в публичното пространство жени. В миналото е бил гадже на певицата Мария Илиева. Тя пък била споделяла с приятелки, че бил „изключително надарен”. От това произтичало и самочувствието му на мъж. Певецът е известен с прозвището Мартин Кура, с извинение към по-пуритански настроените ни читатели. Преди музиката да заеме все повече място в живота му, Мартин е бил човек на бизнеса. В семейството му предприемачеството също не е чуждо. Родителите му са свързани с производството, а семейният бизнес се развива около сокове и биопродукти. Светломиров е човек, който знае колко трудно се създава продукт и още по-трудно се налага той на пазара.
„Все още имаме семеен бизнес с производство на сокове, биосокове, много неща“, разказва той. Семейството му е сред първите, които започват да произвеждат сокове от бъз – от бял бъз и от плода на растението. Идеята постепенно се превръща в марка. „Тегаво е със самото разпространение. Много е трудно с това да не те натиснат другите марки. Трябват страшно много пари за позициониране навсякъде“, признава Мартин.
Той самият също не стои далеч от предприемачеството. През годините се занимава със строителство, а различните му бизнес начинания дълго време са основната му професионална среда. Днес обаче признава, че музиката постепенно измества всичко останало. „Всичко отиде лека-полека на второ място. Много интересно, музиката го превзе всичко.“ Признава, че бизнесът му помага да гледа по-трезво и на музикалната индустрия.
Той бързо разбира, че и тук талантът е само част от уравнението. Песен, аранжимент, клип, музиканти – всичко струва пари. А когато изпълнителят се самопродуцира, цялата тежест пада върху него. „Ако нещо е хубаво, няма как да е евтино“, казва той. Затова Мартин не гледа на участията само като на начин да печели. За него те са и начин да финансира следващата песен, следващия клип, следващата крачка. Дори кавърите, които изпълнява по участия, са преработени специално за неговия глас и тоналност – още една инвестиция в това да изгради собствено звучене. Дори колегите на Светломиров признават, че не пести средства за музика и постоянно влага евро в хобито си, което постепенно превръща в кариера. Въпреки това публиката все още не го приема с отворени обятия и така и не е успял да наложи свой хит.
„Аз съм от София, но съм роден в Ловеч през далечната 1989 г.” – признава гаджето на Александра Богданска. Само летата е прекарвал в родния си град, при баба му и дядо му. Мартин си спомня как тича по улиците, кара колело и се прибира едва когато вече се стъмва. Няма телефони, няма социални мрежи, няма кой да следи всяка негова крачка. Има само улицата, приятелите и гласът на баба му, която в един момент започва да го търси, защото е време за ядене. „Търсеха те само когато трябва да ядеш“, казва той и се връща към онова усещане за детство, в което храната е част от грижата, а филията с лютеница и сирене – цял празник. Баба му го гони с филия в ръка, а той предпочита да продължи играта. Такива са спомените, които днес звучат почти като от друг свят, но това е реалността за децата на 90-те години. Ловеч остава за него не просто градът, в който е роден, а мястото, свързано с хората, които са го отгледали. Дядо му и баба му са част от онова време, в което денят сякаш няма край, а най-големият проблем е кога ще те приберат вкъщи. Светломиров си спомня с носталгия за тези години. Днес Мартин гледа на Ловеч и по друг начин. Градът, който помни от детството си, вече му се струва коренно променен. „Навремето имаше страшно много заводи, имаше страшно много хора“, разказва той. Сега, по думите му, много неща не работят, а младите хора ги няма. От познатите му там са останали може би трима-четирима.
Предприемачът в него мисли за инвестицията и възвръщаемостта. Певецът в него мисли за сцената и публиката. Засега вторият постепенно надделява. „Това е, което ме кара да се чувствам най-добре. Наистина го правя от сърцето“, казва той. В живота любимият на Александра твърди, че винаги е бил по-скоро обикновен човек, отколкото артист.
„Енергията на сцената според мен няма общо с палавостта или личната ти енергия. Докато не започнах да го правя професионално, не подозирах, че имам такава харизма, която може да докосва хората“, казва той.
Светломиров не приема гласа си като даденост, а като дар, който тепърва развива. „При изпълнителя не е най-важно колко си добър вокално. Това се учи. Важен е тембърът. Ако имаш характерен тембър, това е дар Божи“, признава той.
Пътят му към музиката обаче започва късно. Дълги години спортът и бизнесът са неговият свят. 13 години играе футбол, занимава се със строителство и семеен бизнес. Пее на маса, на рождени дни, пред приятели, но не допуска, че това може да се превърне в професия. Докато един ден не решава просто да опита. „Човек трябва да пробва, да не се страхува от това“, философства Мартин.
Първият запис е своеобразен експеримент. Пуска песента на близки и чака реакциите. Негативни почти няма. После идва „Тик Ток” и едно видео, което събира около 700 000 гледания. „Викам си: „Боже Господи, явно ще трябва да се пее. Явно им харесва на хората“, спомня си той със смях.
Мартин не крие, че музиката му струва скъпо. Самопродуцирането означава инвестиции в аранжименти, клипове, музиканти. Но той приема това като част от пътя. Мечтае за собствен малък бенд и за музика с повече живо звучене, рокендрол и смислени текстове.
