Националният Музеен Комплекс, известен и като "Българският Лувър", окъпан в светлина, достолепно се издига в бяло, а от двора му ухае на лавандула.

Плочките от настилката в двора обаче трябва са положени наскоро, защото фугите между тях не са запълнени и една дори се счупи, когато вчера реконструираната сграда на Националния музеен комплекс беше представена пред журналисти.

Независимо от това, в проекта има ред технически новости за българския контекст, като например поддържането на микроклимата в просторните зали чрез подаване на климатизиран въздух през т. нар. повдигнати или кухи подове. Преимуществото е, че въздухът се подава бавно (без обдухване на изкуството) и, че първо се климатизира зоната, където се намират хората и изкуството, което води до стабилен микроклимат и висока енергоефективност.

"Други новости са интелигентното динамично смесването на дневна светлина с изкуствена амбиентна светлина в залите с оберлихти както и пълното блокиране на вредните ултравиолетови лъчи чрез използването на специален филм апликиран върху прозорците.", споделят от проектантския екип.

Най-оптимистичните прогнози предвиждат музеят да отвори врати през есента. Какво точно ще съдържа колекцията, все още се бистри от работна група, начело с художника Светлин Русев. Освен академика, в карето влизат и шефката на НХГ Бисера Йосифова и директорката на Националната галерия за чуждестранно изкуство Ярослава Бубнова, както и Борис Данаилов. Решено е Националният музеен комплекс да представя сбирките на двете галерии, но как точно ще стане това, предстои да се уточнява.

"Не мога да кажа, че сто процента от изискванията им бяха удовлетворени, защото те са много и често конфликтни, но мисля, че се постигна добро оптимизиране за проект с всичките възможности и ограничения на историческата среда, в която се намира.", разкрива в интревю за медията edno.bg авторът на проекта - арх. Янко Апостолов.

Към момента, най-големите достойнства на комплекса са модерните зали, хранилища и инсталации, както и оберлихтът, терасата на последния етаж, скулптурният парк с водното огледало под открито небе. Озеленяването също е на ниво – лавандула и други видове цветя в двора, както и на последния етаж, контрастират със строгостта на стъклената сграда.

Архитектът Янко Апостолов разработи проекта за реконструкцията, но отсъствието му се наби на очи при вчерашното представяне на сградата. Днес министър Стоянович ще обяви началото на национален конкурс за име новата артинституция, което да звучи по-малко административно от "Национален музеен комплекс" и по-подходящо от "български Лувър".