Модната индустрия загуби велик човек. "Икона на всички времена“, добавя Виктория Бекъм, цитирана от „Дейли мейл“. Малцина биха оспорили този факт. Същевременно Александър Маккуин е известен още като „хулигана на ангийската мода“. Той бе сквернословен, вулгарен (що за икона?). Обичаше да използва теми като смъртта, мазохизма и жестокостта, за да създава провокативните си колекции. Противоречието минаваше през него като тъмна река. Твърдеше, че най-голямото му удоволствие е да докарва хората до състояние на гадене, а същевременно отчаяно желаеше същите да купят дрехите му.

Дизайнерът е син на таксиметров шофьор, най-малкият от шест деца, отгледани на 21-ия етаж на общинска сграда на Статфорд.  Посещава местното училище Rokeby, в което насилието е ежедневие. От малък Александър е нежна душа: „Бях на три годинки, когато започнах да рисувам. Правил съм го цял живот. Винаги съм искал да бъда дизайнер. Започнах да чета книги за мода на 12“, казва модният гений.

Той напуска училище още на 16, но бързо се издига. Майка му вижда обява по телевизията за чираци-шивачи в компанията  Anderson&Sheppard. През 1990 г. той записва в  Central Saint Martins College, където следва магистратура по моден дизайн. Две години по-късно модният стилист Изабела Блоу купува колекцията му за 5 000 лири. Блоу - влиятелна фигура във Vogue, убеждава Маккуин да смени името си на Александър.

Със своята бръсната глава, характерен лондонски кокни говор, лоши зъби и невротичност, той има слаби изгледи да се впише в лъскавия моден свят. Въпреки това е избран за главен дизайнер на френската Givenchy през 1996 г. Макуин наследява Джон Галиано. Той смело отхвърля идеите на създателя на марката Hubert de Givenchy и изолира френските служители на компанията. Британецът никога не обиква Париж, но го превръща в свой успех. Той остава в  Givenchy до март 2001 г. Договорът му изтича  и британският дизайнер продава 51% от своята компания на стария конкурент на Givenchy -  Gucci. Надали точно този мръснишки номер му спечелва признанието Британски дизайнер на годината, което той печели четири пъти.

Междувременно Маккуин успява да свали коремчето, оправя зъбите си (което значително увеличава шансовете му да смила по-добре храната на елитните партита). През 2000 г. сключва брак с Джордж Форсайт на странна брачна церемония с колумбийски свещеник на луксозна яхта край Ибиса.

През последните няколко години Маккуин губи някои от най-близките си хора - своята приятелка и ментор Изабела Блоу, скъпата си леля Ант Доли и майка си. Изглежда последното препълва горчивата чаша на живота му.   

...Александър Маккуин обичаше да казва: „Живей бавно, умри стар“, но самият той живя шеметно и умря млад - дни преди милиони влюбени да си подарят въздух в балони-сърца.