Тя се състои от една единствена инсталция, продуцирана от механизацията на повтаряемите (не)възможности и баналности на настоящето. Въпроси като – консумирането на изкуство, оценяването на художествено съдържание, референциите в процесите на творчеството и процесите на възприемането на изкуство, пазарът на изкуство, работата на артиста, ролята на публиката, ролята на куратора, ролята на мецената, значението на наградата, успешността на твореца, философията и естетиката, популярната култура, както и връзката между изброените – са в основата на вълнението на автора, когато създава този проект. Аудиторията бе завладяна паралелно от визуалното възприемане на изложбата – като с това проблематизират нивата на своята функционалност и фикционалност.

В крайна сметка в споделеното преживяване на откриването на изложба, авторът и публиката заедно създават реалността на проекта. Преди това той е само артистично намерение. “Какво е кетъринг?” Произходът на кетъринг-културата стъпва на английската дума “cater”. Корените й са в края на 16 в. със значение на “доставчик” и произхожда от старофренската “acateor” – купувач или “acater” – купувам. В поредица от обществени адаптации дефинициията на “cater” днес e ясно разпознаваема по света като “осигуряване на храна и напитки (за събитие)”. Бизнес на покупко-продажба, стъпващ на имитацията като своя прикрита норма и мултипликацията като жадувано удобство. Какво ще е събитието и какви ще са осигурените провизии по дефиниция няма значение. Формалността на гостоприемството поставя “кетърирането” в нишата на успешния маркетинг план за обслужване и отнема преживявнето от обслужваното събитие за сметка на самото обслужване.

„В релационното изкуство публиката се разглежда като общност. Вместо произведението на изкуството да е среща между зрител и обект, релационното изкуство създава срещи между хората. Чрез тези срещи смисълът се изработва колективно, а не в пространството на индивидуалното потребление. T.e. с този проект създавам „социална скулптура“ (термин въведен от Бойз) – процесът на хранене като самото изкуство“, споделя артистът Вълко Чобанов. За Вълко Чобанов: Вълко Чобанов е визуален артист и независим куратор. Роден през 1991 г. в Пловдив. Завършил е Сценография в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, Пловдив и Дигитални изкуства в Националната художествена академия - София. Работи в медиите живопис, видео арт и пърформанс.

Първата му самостоятелна изложба „Inorganic / Organic“ е реализирана с подкрепата на наградата „Гауденц Б. Руф“ и представена в Coffee & Gallery Cu29, Пловдив, през 2017 г. От началото на 2022 г. Вълко Чобанов реализира няколко самостоятелни изложби: „An Otherworldly Backup Plan For A Vicarious And Accidental Visit to An Ineffable After Party“ представена през март в ИСИ-София, последвана от „A Carefree Visit to A Vain Party“, представена през юни в lo3eto – и двете с куратор Ваня Грозданова, както и „Cleanse All Your Sorrows“ - представена през август в Posta. През годините е участвал е в различни групови изложби и проекти в България и чужбина.