Журналистката решила да пази операцията в тайна защото не искала да я одумват, гледала да не натоварва хората и да не показва пред дъщеря си Неда, че е притеснена. Като излязла от болницата заваляли поздравления за външния й вид. Тя благодаряла, но под носа си мърморела: "Да, бе! Как познахте, че съм добре като ме виждате с шапка и очила?!".
Човек трябва да гледа най-вече здравето си. Нищо друго не е важно – в това се убедих. Рак на костите! Ужасяваща диагноза е това, на никого не пожелавам да я чуе, нищо не ме болеше, отидох просто на рутинен преглед .Направих си си изследвания и хоп - отново се оказах онкоболна.
От рака на гърдата съм имала разсейки в костите. Изрязаха ми три ребра- седмо осмо и девето. Такава операция за първи път се правеше в България. Мислех да се оперирам в Швейцария, шефът на дъщеря ми щеше да помогне, но казаха че могат да ме оперират най-рано след четири месеца, което при агресивен рак е доста време.
Разбрах че нашето здравеопазване е повече от добро.
Порежеш се и веднага може да отидеш в „Пирогов“. Ще те приемат И оправят. А там се чака доста.
Няма да крия - много болезнена операция беше. Болеше доста силно, Като излязох от упойката. Възстановявам се още. Не мога да вдигна тежко, Не мога да обикалям както правих едно време. Представях и да шофирам. Промених си напълно начина на живот. Не мога да ходя дори при Неда, да гледам внучетата.
От всички възможни неща напоследък на главата ми идат само болести. Чудя се на лошия си късмет, но вярвам, че един ден всичко ще се оправи. Припомня, че бучката в гърдата също открили по време на рутинен преглед. Било през лятото на 2002 година. Взела си отпуск, за да плажува във Варна, но решила да използва времето за рутинен преглед. Резултатите я шокирали, туморите били два.
Аз съм жива благодарение на това, че навреме направих всички операции. Хората в моето положение трябва да вярват, че изход винаги има. Няма да се даваме я, откровена е журналистката.
Коментари
Напиши коментар