Нас ни мори студът, тях - лятната жега. Ние плашим зимата с кукери, те гонят заспалите страсти с карнавал. Къде сме ние, къде са те! Отговорът: ние - на километри от КПП Кулата, те - под огромната статуя на милостивия Христос.

Не че копаницата е по-скромен танц от самбата. Дори е много по-засукан. Само че си го крием по вътрешните дворове и закритите сцени. А в Рио целият град е сцена. Стотици туристи от цял свят се тълпят превъзбудено, за да зърнат шоуто и да се включат в него. Повечето от тях се наслаждават на партито, сякаш утре светът свършва.

Първият фестивал се провежда през 1723-а, но познатият днес парад на блясъка датира от 1830-а. Традицията повелява събитието винаги да започва в събота, 40 дни преди Великден, и да завършва във вторник, преди началото на постите. Четири дни и нощи, прекарани в шумни танци. Кулминацията е в неделя, когато 14-те най-добре представили се през годината школи по самба се състезават за шампионската корона. Подготовката за 90-минутното шоу само на една школа продължава през цялата година и струва около 1 млн. долара.

Като се замислим, и ние бихме могли да спретнем нещо такова по нашите жълти павета - следвайки опита от неподражаемата новогодишна фиеста с Горан Брегович. А мероприятието може да спонсорира ЕС. Какво пък, тук трябва само някой и друг нищожен милион - и милион протестиращи - срещу скуката в София.